Мъглиж беше пръв…..

Мъгла се спуща бавно от Балкана.
Но слънце се усмихне, току-виж
И от мъглата нищо не остане –
Освен градчето, кръстено Мъглиж.

Такова малко, а така красиво
на фона на скали и на гори!
Не ме съветвай ти по-пестеливо
Да го описвам, а ме разбери,

Че тук историята спирала е често
И славата и му принадлежи,
че хората му са добри и честни
и пазят името му чисто от лъжи.

Аз тук съм се родил.
Добре го помня.
Какво, че има градове, места
многомилионни с имена световни?
За мен е тук сърцето на света.

Завръщам ли се, бърша си сълзата.
А ти не бързай да ме укориш –
аз с обич зърнал съм в далечината
градчето мое, кръстено Мъглиж.

Таньо Клисуров

Споделете:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *