Мъглижки манастир „Св. Николай“

Мъглижкият манастир “Св. Николай” се намира на 1 км северно от град Мъглиж в склоновете на Стара планина. Отстои на 13 км източно от гр. Казанлък и 33 км от гр. Стара Загора. Представлява комплекс от църква, жилищни и стопански сгради, както и два параклиса в жилищните сгради. Църквата е с размери 23,50 на 11 метра и представлява еднокорабна, едноапсидна и безкуполна сграда с октрит притвор.
Манастирът до днес е имал три имена: „Св. Архангел Михаил”, „Св. св. Петър и Павел” и „Св. Николай”. Най-старият предмет, който се съхранява тук, е кадилница, върху която има гръцки надпис с дата 1233 г. – времето, през което е царувал цар Иван Асен ІІ ( управлявал в периода 1218 г. – 1241 г.). Това свързва историята на манастира с Второто българско царство (1185 г. – 1393 г.).

За възникването на Мъглижкия манастир „Св. Николай” днес черпим сведения единствено от предания и легенди. Най-разпространеното от тези предания гласи, че манастирът е възникнал по времето на цар Калоян. Царят, с помощта на местното население, успял да разбие латинците, предвождани от Балдуин. В знак на благодарност той дал пари да се съгради Мъглижката света обител. Доказателство за битката с латинците е строителството на преградната стена Калоянка в Мъглижкия Балкан.

Строежът на сегашния манастирски храм е започнат през 1834 година от игуменът йеромонах Памфилий. Довършен е от игумена архимандрит Калиник, родом от Мъглиж.

Над Мъглижкия манастир, в посока север, се издигат огромни скали. Някои наричат това скално образование Винишки камък, други Вишни, а трети Войнишки камък. Преданията за него са много. Говори се, че при тоя камък са се събирали предишните български войници от Мъглиж, за да веселят, натруфени със своите брони, със своите здрави боздугани и с острите си стрели, окичени с всякакви хубави цветя. Друго предание разказва, че тоя камък с височината си е бил посветен на бога Вишна, а трети споделят, че защото е висок, та от там се нарекъл Вишни или Винишки…

В стари времена Винишки камък е служел като място за почитание, където са се молели монаси от околните манастири. Днес на върха на скалата е издигнат голям кръст, който се вижда отдалеч.

През 1623 година село Мъглиж и манастирът му са споменати в една приписка в четириевангелие, създадено през 1572 година. В нея се разказва за взимането на еничари от Мъглиж, избиването на четирима калугери и опленяването на манастира.

Манастирът си има своите постоянни обитатели – котките.

Споделете:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *