Мъглиж в бяло!

ПОНОСИМА ЗИМА

Хайде някой да ме вземе

и да ме поглези!

Час поне безгрижно време.

Просто да излезем.

Въздух, сняг, небе и вятър.

Да ми върже шала.

Да походим по земята.

Ябълка узряла

да ми купи. Да я лъсне

малко със ръкава.

Глезене! Поне за кратко!

Хубаво студено.

Хубав януари. Леден.

Поносима зима.

Да се смеем. Да се гледаме.

Да сме си любими.

Мария Донева

ЗИМА
Вися над четири етажа
и сякаш съм като снежинката,
която дълго се мотае, преди да се стопи.
Снегът на едри пеперуди
лети обрачен към асфалта.

А утре знам, ще се проточат
размътени води.
И къщата ми е без покрив.
не чувам вятъра да скърца
и да навява на тавана –
модерни времена.
Градината със хризантеми,
асмата, дюлята, бадемът –
останаха в съня ми само
по ничия вина.

По калдъръма – стъпки котешки!
Баща ми пълни пак лулата,
а мама нещо ми заплита – едничка дъщеря.
Отварям тихичко прозореца
и скреж се сипва по косата ми.
А снежният човек на двора
усмихва се едва.

Виолета Бончева

СНЕГОПАД

Колко едър сняг вали,
чакам го от месец вече –
над гори и планини,
тръгнал толкоз от далече!

Утре, рано сутринта,
ще си наглася шейната,
ще се спускам между тях
с хълма стръмен до гората.

Кученцето ще е с мен,
котката в дома остава
да се чуди – що е туй
чудо
вън, което става!

Виолета Бончева

ЗИМНА УТЕХА

Небето бавно слиза
с омаяни снежини
над сивите ми грижи,
над черните градини.

И всичко побелява –
и мисли, и дървета,
и все по-тихи стават
пространствата, сърцето.

Разцъфват, натежали,
засипаните грани
като превръзка бяла
на незарасла рана.

И аз недоумявам
как може сняг нападал
да замени направо
ненавистта с отрада.

– Звънете в тишината,
шейни и смях детински,
снегът е необятен
и пада ниско, ниско …

Димитър Караджов

Зима

Зима дойде, сняг захвана,

няма птиче да запей,

вред студено вече стана,

всякой тича да се сгрей.

   Няма никой по полето,

всякой в къщи се прибрал,

седнал, сврял се до кюмбето,

я пък огън е наклал.

А по пътя, виж, треперят

и с невесели лища

ходят хлебец да намерят

сиромашките деца.

Петко Славейков

„По снега“
Птички мои голишарки,
няма зрънце, ни шишарки,
сняг покрива всички, всичко,
ах ти, боса моя птичко!
Аз палтенцето обличам,
по снега с ботушки
тичам,

а ти кацаш треперлива
на заръзналата
слива.
Свива ми се сърчицето
да те гледам,
птиче клето…
                                                           Дора Габе

Споделете:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *