ДГС Мъглиж

Горското стопанство в Мъглиж е създадено през 1936 г. от лесовъда Петър Райков. През времето на османското робство горите в България като цяло и съответно в района на днешното горско стопанство Мъглиж са били в извънредно лошо състояние. Такива са били и след Освобождението през 1878 г. до началото на 20 век. През този период е липсвала организация, която да провежда и отговаря за целенасочени мероприятия, свързани с развитието на горите.

Гората е била обща и всеки и можел да влиза в нея, когато пожелае, за извършване на сеч и паша на добитъка. Контролна дейност е липсвала, тъй като нямало кой да я осъществява. Нямало организация, която да полага грижи за нея. В резултат на това по време на Руско-турската война 1877 – 1878 г. за нуждите на турската армия, разположена в Казанлъшкото поле са били изсечени големи участъци по южните склонове на Стара планина. Последствията са тежки. Появява се ерозия. При дъжд от тези склонове кални потоци, примесени с камъни и пръст, покривали стотици декари плодородна земя. Унищожени са много розови градини и лозя.

В горскостопанския комплекс в Стара Загора са запазени снимки от околностите на Мъглиж, от които е видно, че на север от Мъглиж, до местността Бъчвища и до Кръстилча, са расли тук-там огризани туфи от дребна храсталачна растителност.

Трябвало е да мине време освободена България да стъпи на крака, за да започне работа по възстановяването на дървесната растителност и след това по стопанисване на насажденията.

През 1904 г. министър Никола Генадиев при посещение в гр. Казанлък приел делегация на местната общественост, която го запознала с бедствията, нанасяни от ерозията, и унищожаването на розовите култури. А те са били главен източник за валута на България.

С негова помощ през 1905 г. е било създадено първото в България Бюро за залесяване и борба с ерозията. За негов ръководител е назначен с договор Феликс Мария Вожели, един от най-добрите специалисти-лесовъди по залесяването във Франция. Резултат от неговата неуморна дейност са прекрасните иглолистни гори северозападно от Мъглиж, в района на местността Равня.

Първата горска администрация, отговаряща и за горите от района на Мъглижкото горско стопанство, е създадена в гр. Стара Загора през 1890 г. Малко по-късно, през 1893 г. , горите на територията на бившата Казанлъшка околия, сега Павелбанска, Казанлъшка, Мъглижка и Гурковска селищна система, били обособени в Казанлъшко лесничейство.

Доста по-късно, през 1936 г. на базата на общинските гори на селата Селце, Тулово, Дъбово и Мъглиж е било създадено и Мъглижкото общинско лесничейство, което е издържано от Мъглижката община. Задачата му е била да определя сечищата за отдаване на търг на горските производителни кооперации и частни търговци на дърва и строителни материали, да определя сечищата за местното население, от които то се е снабдявало с дърва за горене, да контролира правилното извеждане на сечта и спазване на границите, да събира и внася в прихода на общината следващата се тарифна такса, да пази горите от незаконна сеч и пожари.

Истински стопанин на гората Горското стопанство в Мъглиж става след 1948 г. , когато на базата на обществената собственост на гората то само организира извършването на всички дейности по сечта и залесяването върху определената му територия.

Стойчо Кирязов – параджия

ДГС „Мъглиж“ контролира, стопанисва и опазва горския фонд на територията на цялата Община Мъглиж, включваща град Мъглиж и селата Борущица, Селце, Тулово, Дъбово, Сливито, Ветрен, Зимница, Шаново, Юлиево и Ягода и част от горския фонд на Община Николаево, включваща село Елхово.
Лесистостта на района е 56,0%, в т.ч. 52,4% на държавните територии.
Горите на стопанството по форма наподобяват трапец с дължина при основата 22 км (изток-запад) и височина (север-юг) около 27 км.
Горските територии, които се стопанисват от Държавно горско стопанство гр. Мъглиж са с площ 25839,4 ха.

Когато е създадено през 1936 г., Горското стопанство в Мъглиж е имало 7 680 ха територия, през 1948 г. – 19 517 ха, а през 1985 г. достига 25 188 ха. На запад граничи с Казанлъшкото стопанство, на север с Плачковското, на изток с Гурковското и на юг със Старозагорското. Най-високата точка на стопанството е връх Праачка с височина 1485 м, а най-ниската – 274 м, там, където р. Тунджа в землището на с. Ветрен напуска неговия район. Тази голяма разлика с надморската височина обуславя и видовото разнообразие на горите. Най-високо, от 700 м надморска височина нагоре, са разположени буковите гори, примесени с явор, габър, ясен и др. и иглолистни гори, съставени от бял бор, смърч, обикновена ела и дугласка ела.

Една от важните дейности на Горско стопанство – Мъглиж, е залесяването. Тази дейност води началото си от 1910 г., когато под ръководството на горските надзиратели Райчо Съртонев и Теньи Тиков е извършено първото организирано залесяване в района на стопанството в местността Равня.

Споделете:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *