Създаването на Мъглиж

След 1944 г. Общината действа усилено за създаване условия за по-добър живот на мъглижани.  Започва строителството на фурна , завършена през 1946г.; след откриването на гимназията (1945г.) е построено необходимото второ училище в северната част на Мъглиж в полите на Стара планина. Строежът е готов през 1947 г. благодарение масовото участие на населението с доброволен труд. Отново активно участват мъглижани  в ремонта на пътя Мъглиж – Тулово. Хората карат с каруците си камъни и пясък от реката и трошат чакъл за трасето, без да чакат възнаграждение. Това правят и при благоустройствените мероприятия.

Построена е сграда за Пощата, сграда на Горското стопанство в центъра на Мъглиж, която след това е ползвана за здравна служба, родилен дом, болница и от Градския народен общински съвет. Извършва се електрифицирането на манастира с прякото участие на служителите на съвета.

Във времето след това обновяването на Мъглиж продължава. Изграждат се: физкултурен салон в двора на Единното училище; търговска сграда в центъра; два моста на реката; строят се необходимите стопански постройки в двора на ТКЗС; построена е сградата на ТПК „Първи май”; строи се с бързи темпове учебната и производствена база в ТМСС „Гео Милев” – учебна сграда, общежитие, работилници; за достъп до телевизионните програми Мъглиж се сдобива ретранслатор; правят се баражи по реката; асфалтират се улици с оформени с базалт тротоари и т. н. За всичко това голяма е заслугата и на ръководителите на предприятия и учреждения и на местното население.

От 1968-1969 г. Градският общински народен съвет подготвя терен и проект за строителството на Читалищен дом. През 1973 г. Читалищният дом е завършен и тържествено открит. Мъглижани вече разполагат със съвременна база за културна дейност: салон за театър и кино с 400 места, малка зала за 160 души, репетиционни и гримьорни, библиотека с книгохранилище и две читални за деца и възрастни.

През 1972 –1973 г. в Мъглиж са изградени още: Паметен знак в местността дядо-Минчов орех, откъдето е започнало въстанието на 13 септември 1923 г.;

Паметен знак в местността Чешмите, където е водено първото сражение между въстаниците и войската;

Паметник на  лобното място на четиримата септемврийци.

Градът е благоустроен, асфалтирани са много улици при постоянното съдействие на окръжното партийно и държавно ръководство. Отново населението се включва масово.

Благоустрояването и хигиенизирането, проектирането на ново строителство и осъществяването му продължават ускорено. Градът разполага с план на центъра и макет на сградите в централната градска част, които предстои да се реализират. Приключено е строителството на жилищен блок в центъра на града.

През 1975 г. е завършена и обзаведена сградата на детската градина със 120 места, чиято източна част е преустроена в детска ясла за деца до 3 години. Така се създава обединеното детско заведение (ОДЗ).

Започва проектирането и освобождаването на терени за строителството на: сграда на Градския народен съвет, Държавна спестовна каса, книжарница и аптека; Паметник на септемвриеца; ново общежитие за глухи деца; нов жилищен блок; летен кинотеатър; завършен е площадът пред Читалищния дом. Асфалтират се улици в северната част на града, част от главната улица „Гео Милев”, базалтират се тротоари, благоустроява се изцяло градът. Отново мъглижкото гражданство дава доброволния си труд.

Художествен съвет на  ул. „Шипка” №6 в София одобрява проекта на художника Борислав Кожухаров за модерна ритуална зала, предназначена за радостни събития – даване име на дете (кръщаване) и сключване на граждански брак.

Ритуал „Даване име на дете“

В тази зала, намираща се в читалищния дом, една от най-хубавите в окръга, неколкократно се организират показни ритуали пред представители на други общини.

Показен ритуал „Кръщаване“, 1975 г.
Екип служители от съвета с деца – за брачни обреди
След ритуала „Граждански брак“ семейство Карастоянови поднасят цветя пред барелефа на Дончо Бояджиев, 1978 г.
Сватбен ритуал, 1985 г. семейство Балабанови

Действа се упорито за проектиране и построяване на Паметник на септемвриеца – символ на революционния устрем на мъглижани през 1923 г. За подходящо място е избрано възвишението Кръста, западно от центъра на Мъглиж. Определен е материалът за паметника – неръждаема стомана за първи път в България. Изпълнението поема Фильо Иванов Филев от с. Ягода, но отливането на фигурата се бави. На 22 септември 1979 г. Паметникът на септемвриеца (14 метра, 19 тона) е открит тържествено. Този монумент – паметникът – навлезе в ежедневието на мъглижани с името „Гената”. Така е наричан един от участниците в Септемврийското въстание – Георги Митев Кусев, мъглижанин.

Проект за сграда на Общинския съвет е възложен на арх. Живка Кирчева от Заводостроителния комбинат – Стара Загора. Съображенията са, че тя е проектант на Читалищния дом и има модерен стил на проектиране. Обектът е назован „Комбинирана сграда за обществено обслужване”.

В обновяването на градския център, в строителството на новата сграда и площада пред нея, в освежаването на обществените сгради и частните домове мъглижани се включват най-активно и с желание. Усеща се гордостта им, че дават от себе си за превръщането на родния Мъглиж в добре изграден малък град. Служителите на Общинския съвет засаждат подходящи дървета и храсти пред новата сграда, като едновременно обслужват гражданите и участват най-активно в бригадите по строителството.

Мъглижани се включват с желание в периодичното хигиенизиране, в пролетното почистване на каналите за вода (вадите), в помощните бригади в селското стопанство и при залесяване на гората.

През есента на 1983 г. комбинираната сграда е завършена и в нея се устройват Обк на БКП, ОБНС, ДСК, книжарница, аптека и ръководства на обществени организации.

Със съдействието на Окръжно управление на пощите в града се полагат подземно телефонните кабели и се откриват нови телефонни постове. При изкопите участват и гражданите.

През 70-те и 80-те години на 20 век Мъглиж се свързва с много селища чрез автобусни превози. Има автобусни линии до Северна и Южна България; през града минава автобус за София, за Пловдив, Велико Търново и др. Маршрутите в общината и до близките градове Казанлък и Стара Загора са съобразени с нуждите на населението. Съществуващите железопътни гари Тулово, Дъбово, Борущица и жп спирките Ягода, Радунци и Яворовец имат значително участие в развитието на общинската икономика.

Споделете:

2 thoughts on “Създаването на Мъглиж

  • април 17, 2021 в 6:11 pm
    Permalink

    Споменатият паметник на Септемвриеца е отлят в Централна Ремонтна База гр.Раднево, предприятие на СМЕК „Марица Изток“, с изключителното съдействие на инж.Христо Иванов Мухтаров.

    Отговор
    • април 18, 2021 в 8:26 am
      Permalink

      Да, инж. Христо Мухтаров е бил зам. генерален директор в Марица-изток и приносът му за създаването на паметника е голям.

      Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *