Лазаровден и Цветница

Лазаровден е!  

Лазаровден християните посвещават на Свети Лазар. Името Лазар е символ на здраве и дълголетие.

Лазаровден се празнува винаги осем дни преди Великден и с него започва подготовката за Страстната седмица. Празникът се нарича още Лазарица, Лазар, Лазарова събота.

Традиции на Лазаровден

По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден – Цветница (Връбница).

В народния обичай Лазаруване се включват момичета на възраст от 6 до 12 години – лазарки. Момичетата обикалят домовете, играят ръченица и пеят песни за здраве, плодородие и женитба. Вярва се, че която мома не е лазарувала, тя няма да се ожени.

Лазаровден

От дъхав зюмбюл и дребна иглика,
от здравец зелен и жълт минзухар,
венец си надипли мома-Лазарица.
В очи й приседнал небесен лазур.

Снага – самодивска. Коси – старо злато.
Усмивката – утро разпукнато в май…
Трендафил червен е обагрил устата.
А веждите – тънко усукан гайтан…

Сърцето и в светнала радост подпърхва.
Досущ, като птичка във пролетен ден.
Подел песента й ветрецът я лъхва,
игриво я праща на личен ерген…

Гласът й отправя молитва за здраве.
Богат берекет да полази рода.
Сърцето, обаче, за друго припява…

Към него… Към него лети песента…

И всичко във радостен ритъм пулсира.
Природа и хора… Та слънцето чак.
Гласът на камбана изпълва простора…
Хей, Лазаров ден е на нашия праг!

Людмила Билярска

Лазарки

Цъфнаха цветя шарени.
Скокнаха моми галени
в росата да се измият,
върбови венци да свият,
с пръстени да ги накичат,
за обич да ги наричат.

На извор студен отиват,
в менците вода наливат,
с трендафил да я омаят,
за годеж да си гадаят.

Отварят ракли шарени,
изваждат рокли алени,
престилки-сърмотъкани,
сребърни, тежки колани,
ризи с шевици богати,
нанизи тежки от злато…

Чака ги вече Кумата
с кърпичка бяла в ръката.
Сърцата трепкат в гърдите,
че ЛАЗАРКИ ще са момите.

Генка Богданова

Изпрати ме кака
лазарка да ходя,
с китчица на чело,
да съм първа в село,
с новата премяна,


да съм все засмяна,
да пея за всички,
големи, мънички,
в кошница да сбирам
яйчица за дари,
мама да ги вапса,
кака да ги шари…

ЦВЕТНИЦА 
На  този  ден  от  осем  часа  камбаните  започват  да  бият
празнично.  Към  християнските  храмове  вървят  млади  и
стари,  на  връщане  –  стискат  върбови  клонки…
Познатата  картина  на  улицата  по  стара  традиция  се 
повтаря  всяка  година.


И  тази  година  на  Цветница  православните  християни  ще 
свият  венец  от  цъфнала  върба  и  здравец  и  ще  го  поставят 
на  вратата  на  дома си  и  пред  домашната  икона,  с  надеждата 
да  спира  злото  и  да  пуска  доброто  в  семейството  им.


Последната  неделя  преди  Възкресение  Христово  е  един
от  най-светлите  дни  в  календара  –  Цветница.
Цветница  е  религиозен  и  светски  празник.
Отбелязва  се  влизането  на  Иисус  в  Йерусалим  в  дните 
преди  еврейската  Пасха,  а  всички,  кръстени  на  цветя, 
посрещат  гости  за  именния  си  ден.

ТРАПЕЗА,  ОБИЧАИ,  ВЯРВАНИЯ

Трапезата  за  Цветница  е  празнична,  но  тъй  като  денят  е 
част  от  периода  на  Великденските  пости,  храните  трябва
да  са  постни.  Добре  е  да  има  маслини  и  пролетни  листни 
зеленчуци.  За  Цветница  се  разрешават  и  блюда  с  риба.

Различни  и  много  колоритни  са  народните  обичаи  за 
Цветница,  известна  още  и  като:  Връбница,  Разцветница, 
Момина  неделя  т.н.

Във  всеки  от  тях  обаче  на  почит  е  върбата,  която  пази 
хората  и  домовете  от  уроки.  Крехка,  свенлива  и  смирена,
върбовата  клонка  е  символ  на  женското  начало. 
Старите  хора  казват,  че  ако  я  вържем  на  кръста  си,  тя  ще
ни  дари  здраве  и  успех  дори  в  най-трудните  ни  начинания.
Вярва  се,  че  всичко,  окичено  с  върба,  ще  бъде  здраво  през 
цялата  година. 

В  Странджа  например,  по  време  на  жътва    жътварките  си
слагат  венец  от  върба  на  главите  против  главоболие.

В  миналото  хората  са  поставяли  върбови  клонки  и  на 
животните,  преди  да  ги  изведат  на  паша.  Със  свежи 
върбови  листенца  са  захранвали  и  малките  пиленца,  за  да 
са  здрави. 

В  различни  краища  на  България  пък  забиват  клонките  в
градината,  за  да  не  я  ровят  къртици.  А  когато  през  лятото
се  задават  градоносни  облаци,  хората  гледат  към  тях  през
свитите  на  Цветница  върбови  венци,  за  да  попречат  на 
градушката  да  унищожи  нивята.

Навсякъде  в  България  обаче  скритият  смисъл  на  празника 
е  върбовото  венче  да  ни  пази  до  следващата  пролет. 
А  молитвата  към  Господ  е  да  не  дава  никому  кръст, 
по-голям  от  този,  който  може  да  носи.


ЦВЕТНИЦА

       ЦВЕТНИЦА  Е  ПРАЗНИК  ЧУДЕСЕН
В  ИГРИ  И  ЗАБАВЛЕНИЯ  УНЕСЕН.
НА  ЦВЕТНИЦА  ПРАЗНУВАТ  ВСИЧКИ  ПО  СВЕТА,
С  ИМЕНАТА  НА  ЦВЕТЯ.

ЕТО,  РОЗАТА  КРАСИВА
ПАК  ПРАЗНУВА  ТОЛКОВА  ЩАСТЛИВА!
НО  НЕ  Е  ЕДИНСТВЕНАТА  ТЯ,
ИМА  ОЩЕ  КУП  ПРАЗНУВАЩИ  ЦВЕТЯ!



       ПРАЗНИКЪТ  НА  ЦВЕТЯТА  – 
С  ГОЛЕМИ  ОБИЧАИ  ПОСРЕЩА  СЕ  В  СТРАНАТА.
МОМИТЕ  СЕ  СЪБИРАТ  КРАЙ  РЕКАТА,
И  ПУСКАТ  ПО  ТЕЧЕНИЕТО  Й  КЛОНКИ  ОТ  ВЪРБАТА!

КЛОНКАТА,  КОЯТО  ВСИЧКИ  ДРУГИ  ИЗПРЕВАРИ,
НЕЙНАТА  МОМА  –  С  ЖЕНИТБАТА  СИ  ЩЕ  ПРЕВАРИ.
НЕКА  ВСИЧКИ  ИМЕННИЦИ  НА  СВЕТА,
ДА  ПОСРЕЩНАТ  ПРАЗНИКА  С  УСМИВКА  НА  УСТА!

Ралица  Радева

ЗЮМБЮЛ

       НЕ  ЗНАМ  ЗАЩО,  НО  ТОЛКОВА  ОБИЧАМ
ЕДНО-ЕДНИЧКО  ЦВЕТЕ  В  ПРОЛЕТТА
И  ВИНАГИ  АЗ  ИМЕТО  МУ  СРИЧАМ
В  НАЙ-ПРАВЕДНИЯ  ХРАМ  НА  ЛЮБОВТА.

       ЩОМ  ЗИМАТА  ПОДГОНЕНА  ИЗЛИТВА
С  НАМРЪЩЕНИТЕ  СИ  ПОСЛЕДНИ  ДНИ,
ЛИСТЕНЦА  ТО  ПОДАВА  И  ПОНИКВА
И  СИНКАВО  ЗАПОЧВА  ДА  ЦЪФТИ.

А  МОЖЕ  БИ  ЗА  ТУЙ  ГО  АЗ  ОБИЧАМ,
ЧЕ  ТО  Е  ПРЪВ  ЦЪФТЕЖ  НА  ПРОЛЕТТА
ИЛИ  ЗАЩОТО  СПОМЕНА  СЪРДЕЧЕН
СЪБУЖДА  В  МОЙТА  ЛАСКАВА  ДУША.

Кръстьо  Хаджииванов

ЦВЕТНИЦА

       ЦВЕТНИЦА  Е,
ПРАЗНИК  НА  ЗВЕТЯТА,
ЛЮЛЯКЪТ  НАВРЕД  УХАЙ.
ПЧЕЛИ  РАЗНАСЯТ  АРОМАТА,
СЛЪНЦЕТО  УСМИХНАТО  СИЯЙ.


       КЛОНКИ  ОТ  ВЪРБА  СЕ  СИПЯТ
ЗА  ЗДРАВЕ,  ЩАСТИЕ,  ЛЮБОВ

ПРАЗНУВАТ  ИМЕННИЦИ  НА  ЦВЕТЯТА,
КАМБАНА  БИЕ  С  ТЪРЖЕСТВЕН  ЗОВ.

ПРАЗНУВАМ  ПРАЗНИК  НА  ЦВЕТЯТА,
А  МОЙТО  ЦВЕТЕ  ОЩЕ  НЕ  ЦЪФТИ.
ПО  ПЪТЯ  СИ  ЩЕ  ТЪРСЯ  АЗ  РЕКАТА,
ТАМ  ВОДНА  ЛИЛИЯ  ЩЕ  РАЗЦЪФТИ.

Лилия  Нейкова

КАК   ПОНИКНАЛИ   МАРГАРИТКИТЕ

       КАЗВАТ,  ИМАЛО  ВЕДНЪЖ
ЛЯТО  БЕЗ  НИ  КАПКА  ДЪЖД.
НА  ЦВЕТЯ,  ТРЕВИ  –  ОТ  СУША
ВЕЧЕ  ИМ  ДОШЛО  ДО  ГУША.



      ИЗВЕДНЪЖ  НА  ШИР  И  ДЛЪЖ
РЪСНАЛ-ПРЪСНАЛ  СЛЪНЧЕВ  ДЪЖД  – 
ЗЛАТНИ  КАПКИ  ПОЛЕТЕЛИ,

А  ОТ  ТЯХ  ЛЪЧИ  БЛЕСТЕЛИ.
       ПЛОДОРОДНА  ДОЛИНА
ГИ  ИЗПИЛА  ДО  ЕДНА.
ГОРЕ  СЛЪНЦЕТО  СИЯЛО,
ЧЕ  Е  СЕМЕНА  ЗАСЯЛО.

ИЗ  ЛИВАДИТЕ  ТРЕВИСТИ
НИКНАЛИ  ЗЪРНА  ЗЛАТИСТИ,
А  ПО  ТЯХ  КАТО  ДАНТЕЛИ
СВЕТЕЛИ,  ЛЪЧИТЕ  –  БЕЛИ.

       ДЪХАВИТЕ  НОВИ  КИТКИ
НАЗОВАЛИ:  „МАРГАРИТКИ“ !…

Кирил  Назъров




Споделете:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *