Известни посетители на Мъглиж

По проект от Проектантската организация в гр. Смолян започва изграждането на втори жилищен блок в западната градска част. През 1981 г. е завършен и след обсъждане с предприятия и учреждения нуждаещите се семейства получават апартаменти.

Главният път София – Бургас е изведен южно от Мъглиж през 1977 г. Така градът е опазен от шум, замърсяване и пътно-транспортни проблеми.

Чрез ДСО „Петрол” – София, е построена първата бензиностанция в града – южно от него (1977 – 1978 г.).

В центъра на Мъглиж е изграден летен кинотеатър.

Група по езика есперанто в Мъглиж, 1940 г.

Подменена е електрическата мрежа на два квартала; изградени са нови трафопостове. Асфалтирани са пътят до манастира „Св. Никола”, пътят до местността Равня и част от пътя до с. Селце. На мястото на Партиновата воденица е устроена зала, в която се подготвят спортисти – борба класически стил, от треньора Динко Томов.

За задоволяване нуждите от питейна вода на завода край Мъглиж и на града, от Машиностроителния комбинат – Казанлък (сега „Арсенал”), са изградени два допълнителни кладенеца на р. Тунджа. През годините Общинският съвет поддържа в града  девет действащи чешми с питейна вода.

През 1987 г.  е обособена Хасковска област, включваща окръзите Ст. Загора, Хасково и Кърджали. Мъглижката община е обединена с община Гурково с център Мъглиж (21 селища, 26 000 население). С промените след 1991 г. от община Мъглиж се създават общините Мъглиж,  Гурково и Николаево.

Необходимостта от жилища в гр. Мъглиж расте и затова Общинският съвет осигурява проекти за нови жилищни блокове с терен в южната част.

След 1991 г. апартаментите са готови и в тях са устроени предимно млади семейства.

На 16 септември 1989 г. се провежда тържество в Деня на Мъглиж по случай „Мъглиж 20 години град”. До 1990 г. за Ден на града се отбелязва датата на Септемврийското въстание – 13 септември. От 90-те този ден се празнува през пролетта на „Цветница”.

Като исторически град, посещаван от туристи, Мъглиж се нуждае от албуми, плакети, значки и най-вече от герб. На конкурс в София е одобрен проектът за герб на Мъглиж. Гербът е поставен на печата на Съвета, на бланки, на папки, на сградата на Общината и др.

След 1973 г. много ученици, колективи на предприятия и учреждения, организации от цялата страна посещават Мъглиж. Идват гости и от чужбина. Привлича ги миналото на града, историческата музейна сбирка, уникалната колекция от минерали, манастирът „Св. Никола” и красивата природа.

Картинката не може да има празен alt атрибут; името на файла е IMG_20210218_221601-1024x627.jpg

Треньори по акробатика от САЩ, Великобритания, Германия, Индия, Хонконг, Португалия, Гърция, Япония и Австралия на гости в Мъглиж, април, 1987 г.

Само през 1973 г. посетителите са около 30 000 души. Най-много беседи на гостите изнася септемвриецът Иван Петков Мухтаров.

Към историята и културата на града проявяват интерес и партийни, и държавни ръководители, учени, поети, писатели, артисти, художници и др. Ето и примери за това: през 1955 г. на посещение в Мъглиж е Вълко Червенков – председател на Министерския съвет на НР България. Два пъти идва Тодор Живков.

Картинката не може да има празен alt атрибут; името на файла е IMG_20210218_221550-1024x653.jpg

Тодор Живков в Мъглиж, 1963 г.

На 26.08.1969 г. на Министерски съвет на НРБ Мъглиж е обявен за град.

През 1970 г. в Мъглиж гостува творческият екип на филма „На всеки километър”. Режисьорът Неделчо Чернев е довел актьорите Стефан Данаилов, Григор Вачков и Георги Черкелов.

Стефан Данаилов в Мъглиж, 1970 г.

През септември 1973 г. Борис Велчев открива Читалищния дом.

Среща с писателя Стоян Даскалов в читалнята на новия дом-паметник, 1973 г.

През 1974 г. на посещение е делегация от САЩ – експерти по производството на тютюн и цигари.

След 1974 г.  два пъти в Мъглиж идва акад. Ярослав Радев – зам.-председател на Държавния съвет на НРБ. Той посещава манастира „ Св. Никола” интересува се от проблемите на града в среща с председателя на Градския съвет.

През юни 1975 г., в изборния ден,  Мъглиж е посетен от Петър Младенов – тогава министър на външните работи. След време д-р Никола Манолов споделя, че първият дипломат на България е останал възхитен от красотата и чистотата на града.

През 1975 г. министърът на горите и опазването на природната среда Янко Марков посещават Мъглиж, с него е директорът на Горскопромишления комбинат – Стара Загора, Гънчо Гънчев. Воден е разговор за създаване на етнографски комплекс в местността Барите, за проблемите на горското стопанство.

През 1977 г. градът е посетен от Андрей Луконов – първи зам.-председател на Министерския съвет, и Ганчо Кръстев – министър на земеделието. Поводът е доставката от САЩ на машини за производството на тютюн „Вирджиния”. След посещението на площите делегацията изразяава задоволството си от състоянието на модерното насаждение.

Години наред градски улици носят имената на героите, загинали в младостта си: Антонио Черито Салваторе, Тошо Ямалиев, Иван Кехайов, Райчо Съртонев и Рашо Жилков. За жалост след 1990 г., по предложение на съветници, в сесия на Общинския съвет  имената на героите са заличени. (Например улица „Антонио Черито” е назована на „Еделвайс” – име на изчезващ вид.)

През 1978 г. гост на града е известният поет  писател Петър Караангов.

Поетът Таньо Клисуров – мъглижанин, многократно посещава града. На срещи с ученици и граждани  звучат неговите стихове – изповедни и силни. През 70-те и 80-те години на 20 век Мъглиж се радва на посещения от известни  и обичани артисти. Често на срещите се прожектират филми с тяхно участие. Това е възможно благодарение на вниманието към родния град от страна на Марко Кръстев Марков – зам.-директор на Българска кинематография.

Посещение на служители от Радио Стара Загора през 1983 г. по случай 60 години от Септемврийското въстание

През 1980 г. в Мъглиж е представена комедията „Д-р” по Бранислав Нушич от театралния състав на читалище „Искра” – Казанлък, с гост н.а. Георги Калоянчев.

На територията на Мъглиж са изградени църквите „Успение Богородично”, „Св. Великомъченик Димитър” и църквата в манастира „Св. Никола”.

По традиция общинската власт има много добри отношения с хората в манастира.

Манастирът се налага като привлекателен център за богомолци  туристи.

Патриарх Кирил на посещение в Мъглиж и манастира, 1955 г.
Патриарх Кирил, 1955 г.

Енергичната и находчива игумения Рахила урежда помещение като килийно училище, сбирка от ценни икони, нов параклис, оборудва хотелски стаи за гости. След 1990 г. известно време осигурява безплатни прегледи на нуждаещите се от лекари специалисти.

Манастирът развива и стопанска дейност с тъкачен цех, обработва се манастирска земя, отглеждат се орехови дръвчета, отглеждат се дойни крави и птици.

На посещение в Мъглижкия манастир, 1988 г. Вляво – Иван Матев – писател, в средата – Джордж Хаксли – професор от Ирландия, вдясно – игумения Рахила

Споделете:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *